Криптопортфейлът – една от версиите за убийството на бизнесмена Владимир Янков

След жестокото убийство на бизнесмена Владимир Янков, известен като Владо Загатото, една от основните коментирани версии в публичното пространство е свързана с възможен опит за достъп до негови криптоактиви. Темата коментираха в предаването "Тази сутрин" по бТВ криминалистът Иван Савов и експертът по киберсигурност Любомир Тулев.

Иван Савов коментира, че според него случаят изглежда като предварително подготвено престъпление, а извършителите вероятно са имали конкретна цел.

„В конкретната ситуация със сигурност е имало предварителна подготовка и със сигурност извършителите, защото според мен са повече от един човек, са знаели какво правят. Така че поне тази версия за криптопортфейла на жертвата на мен ми се струва най-правдоподобната. Тоест тези хора са били наясно точно какво искат от него и какво търсят.“

По думите му е възможно извършителите да са имали информация от близко обкръжение на жертвата, включително за неговите навици и моментите, в които е бил без охрана.

„На 200% трябва да смятаме, че това са хора, които са се влели в обкръжението на този човек, защото това е единственият начин наистина да се разбере къде е най-правилното място и кога е най-правилният момент“, каза криминалистът.

„Най-вероятно ще стане ясно, че се касае и за хора от обкръжението. Или хора от обкръжението, които са дали информация на извършителите, а те просто са я използвали впоследствие“, допълни още той.

Експертът по киберсигурност Любомир Тулев обясни, че криптовалутите могат да бъдат съхранявани по няколко начина – чрез хардуерен портфейл, софтуерен портфейл или криптоборса. За достъп до тях обаче е необходима конкретна информация – PIN код, seed фраза или достъп до акаунт.

„Но и при трите случая, и в трите варианта, за да можеш да отключиш този виртуален портфейл, ти трябва да имаш физически достъп до човека, за да може той да ти каже паролата, да ти каже PIN-а или да имаш достъп до неговия телефон и имейл“, обясни Тулев.

Относно тезата дали е имало опит за изтръгване на такава информация Иван Савов посочи, че това е една от възможните версии.

„Най-вероятно за това става въпрос и изтезанията са били с цел да предостави тази информация, която господин Тулев току-що обясни, че е необходима. Дали е предоставил, дали е имало изтегляне от неговите криптоактиви – мисля, че това също може да се провери в някакъв момент“, каза Савов.

Любомир Тулев обясни, че самата блокчейн технология позволява проследяване на транзакциите, но не и лесно установяване на реалния собственик на даден портфейл.

„Транзакциите са видими. Всяка една транзакция е видима за всички участници в блокчейн веригата. Всеки потребител, отваряйки най-обикновен блокчейн експлорър в интернет, може да види всяка една транзакция. Другият въпрос е, че не може да види този портфейл, който изпраща към другия портфейл, на кого реално принадлежи“, каза той.

„В блокчейн света принадлежността, собствеността на портфейлите е анонимна, неизвестна, а самата транзакция е видима за всички участници“, каза още той.

Според експерта България не е изолиран случай, ако се потвърди версията за опит за придобиване на криптоактиви чрез насилие. В света вече има подобни престъпления.

„В света има много такива примери, в които имаме изнудване на човек физически да даде достъп до своите криптоактиви, които да бъдат откраднати, защото една транзакция става в рамките на минути“, каза той.

Тулев допълни, че при криптовалутите прехвърлянето на големи суми може да стане много бързо.

„И в рамките на минути можеш да прехвърлиш милиони, милиарди. Цялата стойност на портфейла може да бъде прехвърлена. Което, разбира се, за конвенционалните престъпници е бърза и лесна плячка“, каза той, като припомни за случаи в България, за които се подозира, че точно криптовалутите са били причината за насилие над хора.

Криминалистът Иван Савов също подчерта, че независимо от формата на богатството, рискът от престъпно посегателство остава.

„Всеки човек, който има определено състояние – дали ще бъде във физически хартиени пари, дали ще има банкови сметки, или ще са криптопари – е наясно, че в даден момент някой може да реши да му вземе парите и да го направи по криминален начин.“

Според експертите ключовият въпрос остава как виртуалните активи могат да бъдат превърнати в реални средства. Тулев обясни, че това обикновено става чрез криптоборси, където активите могат да бъдат конвертирани във фиатни валути.

„Най-вероятно извършителите са искали да се сдобият конкретно с криптопортфейл“, заяви криминалистът.